21 мар. 2009 г., 12:07

Талисман

769 0 2

Усмивката ми - просто те плени!

Поглеждайки ме, в миг забравяш

за мъст, съмнения и тегоби,

душата си за щастие отваряш!

А тя уверено сече безкрая,

разделя сякаш с острие света

и сред разпръснатите късчета

дали ще разпознаеш

парченцето Вселена,

което ще ти подаря?!

Ще бъде малко и лъчисто,

поело много светлина и чар

и като синьото мънисто

ще пази те

от злоба, завист, изгасена жар...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Toshich Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • благодаря ти, Ангар ! може би си прав ! оправих стиха !
  • Усмивката ти просто ме плени!
    Поправи си само думичката "дари" на "дали".
    Освен това последното куплетче ми се вижда малко несъвършено. Макар изгасената жар да означава черни, само цапащи въглени, но словоредът "ще пази те" е малко отежнен; може да бъде по естествен:
    "и като синьото мънисто
    ще те пази
    от злоба, завист, изгасена жар."

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...