7 mar 2024, 9:55

Там

  Poesía
368 5 7

ТАМ

 

... миналото свое си го зная, знам добре какво ми предстои,

светлото предчувствие за края го рисувам – с розови бои –

там – Отвъд, очаква ме баща ми, дълги върволици от деди,

там са смешни всички днешни драми, горести, неволи и беди,

там се вихри цял орляк авери – ще изпием пак шише мавруд,

 

ще ме впише в своите тефтери Господ във графата "много луд",

ще поседнем с баба ми Елена – край оджака да си помълчим,

и край мене звездната Вселена ще лети с Вълшебния килим,

там и аз ще свържа двата края, вярвайте ми! – там е адски гот.

Там! – далече нейде из Безкрая, в някой много по-щастлив живот.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • :-0 Вярвам ти. Обаче официалната наука казва, че Homo Sapiens e на около 200 000 години. Представяш ли си к,ва блъсканица е Там. Дано се намерите! А иначе... великолепно както винаги и се надявам че носиш на майтап.
  • Не винаги коментирам, но от известно време трайно приковаваш вниманието ми! Невероятна талантлив творец си. Стиховете ти са истински разкош и ако някой не ги харесва или завижда, или нищо не разбира! Дерзай и бъди жив и здрав!
  • "Приятелски съвет"??? Извини ме, Стойчо, но не си спомням с теб да сме близали дори една буца сол заедно. Аз умея да се разделям с фалшивите си "приятели", които демонстрират добронамереност, но, всъщност, повече дирят внимание към лъстивото си его. Сбогом, "приятелю"!
  • Честно казано и аз много се учудих на коментара на Стойчо и то под това хубаво стихотворение!
  • Дали трябва да описваме само видяното, Стойчо? Ще ми е интересно някой да ми рече, че е видял Бог или душата си наяве?

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...