Там
ТАМ
... миналото свое си го зная, знам добре какво ми предстои,
светлото предчувствие за края го рисувам – с розови бои –
там – Отвъд, очаква ме баща ми, дълги върволици от деди,
там са смешни всички днешни драми, горести, неволи и беди,
там се вихри цял орляк авери – ще изпием пак шише мавруд,
ще ме впише в своите тефтери Господ във графата "много луд",
ще поседнем с баба ми Елена – край оджака да си помълчим,
и край мене звездната Вселена ще лети с Вълшебния килим,
там и аз ще свържа двата края, вярвайте ми! – там е адски гот.
Там! – далече нейде из Безкрая, в някой много по-щастлив живот.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
