Там
крилете за да продължат
и по пълнолуние снежни рози
звездите с красотата си топят,
а палитрата на времето
по хоризонта бавно се разлива,
за да нарисува вечността,
която сънищата преоткриват;
където сребърните пясъци
на безмълвието и тишината
сливат се с дъждовните проблясъци
и тъй се раждат небесата,
пламенни, безмерно горди,
сред които фениксът лети,
повел безбройните си орди
от смели огнени мечти;
там, под клоните на някой кедър,
където щедро див синчец цъфти,
с душата си на пътник безутешна,
събрала глътка спомен ведър,
там, под тия клони ще те срещна,
ще ме срещнеш там и ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Венелин Стоичков Todos los derechos reservados
Поздравления от мен!!!