29 nov 2007, 20:03

Там 

  Poesía
777 0 5
Където мостовете свършват,
крилете за да продължат
и по пълнолуние снежни рози
звездите с красотата си топят,
а палитрата на времето
по хоризонта бавно се разлива,
за да нарисува вечността,
която сънищата преоткриват;
където сребърните пясъци
на безмълвието и тишината
сливат се с дъждовните проблясъци
и тъй се раждат небесата, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венелин Стоичков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??