Zatoichi (Венелин Стоичков)
22 8
Nov 29, 2007, 8:03 PM

Там 

  Poetry
618 0 5
Където мостовете свършват,
крилете за да продължат
и по пълнолуние снежни рози
звездите с красотата си топят,
а палитрата на времето
по хоризонта бавно се разлива,
за да нарисува вечността,
която сънищата преоткриват;
където сребърните пясъци
на безмълвието и тишината
сливат се с дъждовните проблясъци
и тъй се раждат небесата,
пламенни, безмерно горди,
сред които фениксът лети,
повел безбройните си орди
от смели огнени мечти;
там, под клоните на някой кедър,
където щедро див синчец цъфти,
с душата си на пътник безутешна,
събрала глътка спомен ведър,
там, под тия клони ще те срещна,
ще ме срещнеш там и ти.

© Венелин Стоичков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Попаднах съвсем случайно на произведенията ти и съм очарована! Привлече ме никът ти - има един такъв филм на Такеши Китано.
    Това стихотворение е толкова магнетично! Имам чувството, че не си писал, а си рисувал с думи! Невероятно е! Поздравления!
  • Много красива картина,наистинаПоздравления от мен!!!
  • Проникновен и богат стих-палитра...Усещането е невероятно!Поздравявам те!
  • Дълъ път, но си заслужава!!!
    Аплодирам те!
  • Красива картина рисуваш! Хареса ми много
Random works
: ??:??