29 нояб. 2007 г., 20:03

Там

889 0 5
Където мостовете свършват,
крилете за да продължат
и по пълнолуние снежни рози
звездите с красотата си топят,
а палитрата на времето
по хоризонта бавно се разлива,
за да нарисува вечността,
която сънищата преоткриват;
където сребърните пясъци
на безмълвието и тишината
сливат се с дъждовните проблясъци
и тъй се раждат небесата,
пламенни, безмерно горди,
сред които фениксът лети,
повел безбройните си орди
от смели огнени мечти;
там, под клоните на някой кедър,
където щедро див синчец цъфти,
с душата си на пътник безутешна,
събрала глътка спомен ведър,
там, под тия клони ще те срещна,
ще ме срещнеш там и ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венелин Стоичков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Попаднах съвсем случайно на произведенията ти и съм очарована! Привлече ме никът ти - има един такъв филм на Такеши Китано.
    Това стихотворение е толкова магнетично! Имам чувството, че не си писал, а си рисувал с думи! Невероятно е! Поздравления!
  • Много красива картина,наистинаПоздравления от мен!!!
  • Проникновен и богат стих-палитра...Усещането е невероятно!Поздравявам те!
  • Дълъ път, но си заслужава!!!
    Аплодирам те!
  • Красива картина рисуваш! Хареса ми много

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...