Zatoichi (Венелин Стоичков)
22 8
29 нояб. 2007 г., 20:03

Там 

  Поэзия
619 0 5
Където мостовете свършват,
крилете за да продължат
и по пълнолуние снежни рози
звездите с красотата си топят,
а палитрата на времето
по хоризонта бавно се разлива,
за да нарисува вечността,
която сънищата преоткриват;
където сребърните пясъци
на безмълвието и тишината
сливат се с дъждовните проблясъци
и тъй се раждат небесата,
пламенни, безмерно горди,
сред които фениксът лети,
повел безбройните си орди
от смели огнени мечти;
там, под клоните на някой кедър,
където щедро див синчец цъфти,
с душата си на пътник безутешна,
събрала глътка спомен ведър,
там, под тия клони ще те срещна,
ще ме срещнеш там и ти.

© Венелин Стоичков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Попаднах съвсем случайно на произведенията ти и съм очарована! Привлече ме никът ти - има един такъв филм на Такеши Китано.
    Това стихотворение е толкова магнетично! Имам чувството, че не си писал, а си рисувал с думи! Невероятно е! Поздравления!
  • Много красива картина,наистинаПоздравления от мен!!!
  • Проникновен и богат стих-палитра...Усещането е невероятно!Поздравявам те!
  • Дълъ път, но си заслужава!!!
    Аплодирам те!
  • Красива картина рисуваш! Хареса ми много
Предложения
: ??:??