1 feb 2008, 9:02

Там

  Poesía » Otra
1.9K 0 24
  

                                                      ТАМ

 

 

Там,

           зад трънливата стена на думите,

където мислите се вият,

                                              пъплят

весело на гроздове,

                                     оставени от никого -

завещание за всички,

                                          дето бродят 

по невроните на ежедневието -

там,

         зад спомените и предчувствията,

         зад скуката и просветлението

са скрити

                   музите на тъжните поети.

 

О, колко рядко -

                               през девет-десет вечности -

те спускат се

                          в океана на желанието,

препускат

                      върху ненаписаните страници

и спорят с теб

                            за силата

                                               на спотаената в галактиката обич.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослав Смилков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...