1 feb 2008, 9:02

Там

  Poesía » Otra
1.9K 0 24
  

                                                      ТАМ

 

 

Там,

           зад трънливата стена на думите,

където мислите се вият,

                                              пъплят

весело на гроздове,

                                     оставени от никого -

завещание за всички,

                                          дето бродят 

по невроните на ежедневието -

там,

         зад спомените и предчувствията,

         зад скуката и просветлението

са скрити

                   музите на тъжните поети.

 

О, колко рядко -

                               през девет-десет вечности -

те спускат се

                          в океана на желанието,

препускат

                      върху ненаписаните страници

и спорят с теб

                            за силата

                                               на спотаената в галактиката обич.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослав Смилков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...