Feb 1, 2008, 9:02 AM

Там

  Poetry » Other
1.9K 0 24
  

                                                      ТАМ

 

 

Там,

           зад трънливата стена на думите,

където мислите се вият,

                                              пъплят

весело на гроздове,

                                     оставени от никого -

завещание за всички,

                                          дето бродят 

по невроните на ежедневието -

там,

         зад спомените и предчувствията,

         зад скуката и просветлението

са скрити

                   музите на тъжните поети.

 

О, колко рядко -

                               през девет-десет вечности -

те спускат се

                          в океана на желанието,

препускат

                      върху ненаписаните страници

и спорят с теб

                            за силата

                                               на спотаената в галактиката обич.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав Смилков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...