Там
ТАМ
Там,
зад трънливата стена на думите,
където мислите се вият,
пъплят
весело на гроздове,
оставени от никого -
завещание за всички,
дето бродят
по невроните на ежедневието -
там,
зад спомените и предчувствията,
зад скуката и просветлението
са скрити
музите на тъжните поети.
О, колко рядко -
през девет-десет вечности -
те спускат се
в океана на желанието,
препускат
върху ненаписаните страници
и спорят с теб
за силата
на спотаената в галактиката обич.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослав Смилков Всички права запазени
