5 ago 2007, 7:56

Там 

  Poesía
908 0 4
Там


Там нейде, далеч в
планината
невидяни пътеки крещят,
чувам техния глас в тишината,
розови капки в лилаво валят.

Чувам как перлени, цветни поляни
и вековни зелени гори,
плачат, че вехнат цветятя небрани,
че в морето се вливат непити води.

Птица ми донесе песента на
небето
в синьо утро с червени врати,
за невдишания въздух, където
живеят космични трептения и жужет на пчели.

...............................................................
Там нейде, далеч в планината
усетих толкова прости неща,
на мисълта е дете самотата,
когато светлината е сляпа.

© Емо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??