Там
Там нейде, далеч в планината
невидяни пътеки крещят,
чувам техния глас в тишината,
розови капки в лилаво валят.
Чувам как перлени, цветни поляни
и вековни зелени гори,
плачат, че вехнат цветятя небрани,
че в морето се вливат непити води.
Птица ми донесе песента на небето
в синьо утро с червени врати,
за невдишания въздух, където
живеят космични трептения и жужет на пчели.
...............................................................
Там нейде, далеч в планината
усетих толкова прости неща,
на мисълта е дете самотата,
когато светлината е сляпа.
© Емо All rights reserved.