Aug 5, 2007, 7:56 AM

Там

  Poetry
1.2K 0 4
Там


Там нейде, далеч в планината
невидяни пътеки крещят,
чувам техния глас в тишината,
розови капки в лилаво валят.

Чувам как перлени, цветни поляни
и вековни зелени гори,
плачат, че вехнат цветятя небрани,
че в морето се вливат непити води.

Птица ми донесе песента на небето
в синьо утро с червени врати,
за невдишания въздух, където
живеят космични трептения и жужет на пчели.

...............................................................
Там нейде, далеч в планината
усетих толкова прости неща,
на мисълта е дете самотата,
когато светлината е сляпа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...