Aug 5, 2007, 7:56 AM

Там

  Poetry
1.2K 0 4
Там


Там нейде, далеч в планината
невидяни пътеки крещят,
чувам техния глас в тишината,
розови капки в лилаво валят.

Чувам как перлени, цветни поляни
и вековни зелени гори,
плачат, че вехнат цветятя небрани,
че в морето се вливат непити води.

Птица ми донесе песента на небето
в синьо утро с червени врати,
за невдишания въздух, където
живеят космични трептения и жужет на пчели.

...............................................................
Там нейде, далеч в планината
усетих толкова прости неща,
на мисълта е дете самотата,
когато светлината е сляпа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...