5.08.2007 г., 7:56 ч.

Там 

  Поезия
909 0 4
Там


Там нейде, далеч в
планината
невидяни пътеки крещят,
чувам техния глас в тишината,
розови капки в лилаво валят.

Чувам как перлени, цветни поляни
и вековни зелени гори,
плачат, че вехнат цветятя небрани,
че в морето се вливат непити води.

Птица ми донесе песента на
небето
в синьо утро с червени врати,
за невдишания въздух, където
живеят космични трептения и жужет на пчели.

...............................................................
Там нейде, далеч в планината
усетих толкова прости неща,
на мисълта е дете самотата,
когато светлината е сляпа.

© Емо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??