Там

Poesía » De amor

553 0 1

с благодарности на lotos (Ирина Костова ) за прекрасната фотография и за

вдъхновението

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=221547

Там, където в розово шептят тревите

и влюбените облаци се гонят,

може би забравили сме си мечтите,

чувствата и мислите в агония.

Там да идем, скъпи мой, и да поседнем.

Под небето двама с теб да помълчим.

А душите да говорят. За последно.

Да ги чуем... и да им се подчиним.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

yotovava (Валентина Йотова)

при скалите с магически шепот
обеща ми да идем довечера
и да слушаме как тишината
раменете им кръгли облива....

Поздрав

П.С. Лотосче заслужава твоя нежен стих за тази прекрасна снимка...

2010-08-13T23:53:29+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0