с благодарности на lotos (Ирина Костова ) за прекрасната фотография и за
вдъхновението
Там, където в розово шептят тревите
и влюбените облаци се гонят,
може би забравили сме си мечтите,
чувствата и мислите в агония.
Там да идем, скъпи мой, и да поседнем.
Под небето двама с теб да помълчим.
А душите да говорят. За последно.
Да ги чуем... и да им се подчиним.