с благодарности на lotos (Ирина Костова ) за прекрасната фотография и за
вдъхновението
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=221547
Там, където в розово шептят тревите
и влюбените облаци се гонят,
може би забравили сме си мечтите,
чувствата и мислите в агония.
Там да идем, скъпи мой, и да поседнем.
Под небето двама с теб да помълчим.
А душите да говорят. За последно.
Да ги чуем... и да им се подчиним.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
