с благодарности на lotos (Ирина Костова ) за прекрасната фотография и за
вдъхновението
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=221547
Там, където в розово шептят тревите
и влюбените облаци се гонят,
може би забравили сме си мечтите,
чувствата и мислите в агония.
Там да идем, скъпи мой, и да поседнем.
Под небето двама с теб да помълчим.
А душите да говорят. За последно.
Да ги чуем... и да им се подчиним.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
