Там
Аромат, пренасящ ме вкъщи.
С него отново ме докосва земята ни.
Отново е време за дълго чакани
прегръдки топли,
скули -
солени и мокри.
Зеници поглъщащи, ласкави.
Замиращ глас:
"Ало, там ли си?
Чакам те..."
Но някои от тях остават
глухи.
И няма как да получа.
Няма да видя,
да усетя,
да чуя
колкото и да са жадувани.
Някои прегръдки, погледи, срещи...
са само в душата.
В сърцето.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados
