nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
6.07.2017 г., 21:32 ч.

Там 

  Поезия » Друга
225 1 1

Аромат, пренасящ ме вкъщи. 
С него отново ме докосва земята ни.
Отново е време за дълго чакани
прегръдки топли,
скули -
солени и мокри.
Зеници поглъщащи, ласкави.
Замиращ глас:
"Ало, там ли си?
Чакам те..."
Но някои от тях остават 
глухи.
И няма как да получа.
Няма да видя,
да усетя,
да чуя
колкото и да са жадувани.
Някои прегръдки, погледи, срещи...
са само в душата.
В сърцето.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Един спомен,когато остава:постила душата с жарава... Надежда,името ти те прави...очакване!😘
Предложения
: ??:??