nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
Jul 6, 2017, 9:32 PM

Там 

  Poetry » Other
226 1 1

Аромат, пренасящ ме вкъщи. 
С него отново ме докосва земята ни.
Отново е време за дълго чакани
прегръдки топли,
скули -
солени и мокри.
Зеници поглъщащи, ласкави.
Замиращ глас:
"Ало, там ли си?
Чакам те..."
Но някои от тях остават 
глухи.
И няма как да получа.
Няма да видя,
да усетя,
да чуя
колкото и да са жадувани.
Някои прегръдки, погледи, срещи...
са само в душата.
В сърцето.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Един спомен,когато остава:постила душата с жарава... Надежда,името ти те прави...очакване!😘
Random works
: ??:??