3 may 2019, 5:16

Там... 

  Poesía
1117 12 18
Забравих коя съм, Създателю мой, припомнѝ ми!
Покълват Словата, които си в мене посял.
Познаваш ме цяла - нали ме направи от кал,
подхлъзвам се лесно… А после Те викам по Име...
Защо ли пак търся онази човешка любов?
Наследствени гени ли нося, за жалост, от Ева?
Прогонвах я толкова пъти...Дори я погребвах
под нежната сянка на Твоя небесен покров...
Защо ли дойдох тук - земя непозната и чужда?...
Гласа Ти чух, както Аврам. Доверих се и тръгнах…
Но стихна „Осанна”... Венецът ми вече е трънен…
Мечтая си само сред своите да се пробуждам!... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??