14 jun 2019, 8:42

Там

  Poesía
391 1 3

/колажно стихотворение с елементи от приказки и песни на В. Найденов/

 

 

Под лодките им не шуми река,

а пясъчни нещотърсачи.

Брегът, с откъсната ръка

превит е под върбите, плачещ

по нечии изгубени крака,

прелели в слюдени опашки.

Маклауд с Гюрова глава,

с чеширски меч сече юнашки

изгубената синева

под мостовете върколашки

под мостовете ослепени.

Кръвта ми става на вода,

ракията е разредена

с кафе на пясък със следа 

пустинна буря в чаша леност.

 

Носът ми се разхожда сам

сред дюните на къмпинг "Време"

и от сърцето  носталгичен спам,  

не ме е срам,

              не ме е срам,

                           не ме е срам!

 

 

13.06.2019

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за "Любими".
  • Всъщност, съм описала другата страна на толерантността, след одата ми, отрицателната страна на монетата. Толерантният човек/народ се лишава от нещо от себе си и приема чуждото, той е едноок, еднорък, еднокрак, с половин глава, сърце и душа. А на тяхно място има нещо друго. А ако е прекалено толерантен, може да остане без нищо. Обикновено решението е в баланса и противопоставяне на алчността, която иска да претопи и асимилира всичко. Истината е винаги някъде по средата.
  • Благодаря, Мариана, Влади. Влади, аз само ги навързах. Мариана, като останеш без ръце, крака, глава, сърце и душа, и без "думи, изтрити от гуми" /усмивка/, какво друго ти остава, освен да заимстваш. Едно уточнение, "юнашки" беше първоначалния вариант, после го смених с "апашки", като по-атрактивна рима на "опашки", но когато съм го пускала за публикуване, автоматично съм писала пак "юнашки". Римата си е наред, но вариантът с "апашки" ми звучи по-добре. Малко жесточко и касапски звучи и саркастично, но това е положението. Приказките са народни, разбира се, получило се е двусмислие.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....