Там
/колажно стихотворение с елементи от приказки и песни на В. Найденов/
Под лодките им не шуми река,
а пясъчни нещотърсачи.
Брегът, с откъсната ръка
превит е под върбите, плачещ
по нечии изгубени крака,
прелели в слюдени опашки.
Маклауд с Гюрова глава,
с чеширски меч сече юнашки
изгубената синева
под мостовете върколашки
под мостовете ослепени.
Кръвта ми става на вода,
ракията е разредена
с кафе на пясък със следа –
пустинна буря в чаша леност.
Носът ми се разхожда сам
сред дюните на къмпинг "Време"
и от сърцето – носталгичен спам,
не ме е срам,
не ме е срам,
не ме е срам!
13.06.2019
© Мария Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за "Любими".
-
Всъщност, съм описала другата страна на толерантността, след одата ми, отрицателната страна на монетата. Толерантният човек/народ се лишава от нещо от себе си и приема чуждото, той е едноок, еднорък, еднокрак, с половин глава, сърце и душа. А на тяхно място има нещо друго. А ако е прекалено толерантен, може да остане без нищо. Обикновено решението е в баланса и противопоставяне на алчността, която иска да претопи и асимилира всичко. Истината е винаги някъде по средата.
-
Благодаря, Мариана, Влади. Влади, аз само ги навързах. Мариана, като останеш без ръце, крака, глава, сърце и душа, и без "думи, изтрити от гуми" /усмивка/, какво друго ти остава, освен да заимстваш. Едно уточнение, "юнашки" беше първоначалния вариант, после го смених с "апашки", като по-атрактивна рима на "опашки", но когато съм го пускала за публикуване, автоматично съм писала пак "юнашки". Римата си е наред, но вариантът с "апашки" ми звучи по-добре. Малко жесточко и касапски звучи и саркастично, но това е положението. Приказките са народни, разбира се, получило се е двусмислие.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
