Там
/колажно стихотворение с елементи от приказки и песни на В. Найденов/
Под лодките им не шуми река,
а пясъчни нещотърсачи.
Брегът, с откъсната ръка
превит е под върбите, плачещ
по нечии изгубени крака,
прелели в слюдени опашки.
Маклауд с Гюрова глава,
с чеширски меч сече юнашки
изгубената синева
под мостовете върколашки
под мостовете ослепени.
Кръвта ми става на вода,
ракията е разредена
с кафе на пясък със следа –
пустинна буря в чаша леност.
Носът ми се разхожда сам
сред дюните на къмпинг "Време"
и от сърцето – носталгичен спам,
не ме е срам,
не ме е срам,
не ме е срам!
13.06.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
