9 may 2012, 16:11

Там, където... 

  Poesía » Otra
521 0 1

Там, където човек с човека не може да се срещне,

и там, където все пак се срещаме с някого,

ние се самоубиваме и място не остава за нас -

за малко време, за малко пространство.

 

И ако времето не може да ни убие,

ние - заблудените, търсим варианти да го предизвикаме.

Ние винаги стоим пред него и като туерадор с килимче

борим времето... и то нас.

 

И там, където не ни е мястото, а ние точно там съществуваме,

и там, където икаме да отидем, а пътят ни е отрязан -

всичко това ни води до пагуба, която не осъзнаваме.

Докога ще е така? Кога ще успеем да се замислим.

 

Ние можем да бъдем и малки, и достатъчно големи,

но на пътя ни стои нашата сянка и нашите страхове.

И да изберем какви ще сме, не зависи само от нас,

и да решим вечния въпрос - да бъдем или да не бъдем?

Това ни омагьосва до безкрайност...

 

 

© Детелина Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ние винаги стоим пред него, и като туерадор с килимче
    борим времето и то нас.

    Замислих се дали не е тореадор, но килимчето ме разколеба. Оставям тълкуването на автора.
Propuestas
: ??:??