7 abr 2004, 13:39

Там, където ме остави

  Poesía
1.9K 1 0

Там, където ме остави...

Мечтите ми умирати постоянно... Въпреки че плача за тях...
Ти уби мечтата ми, когато си отиде.
Тази мечта, която толкова обичах...
Убивам я всеки ден, откакто те няма...
Но на сутринта я съживявам отново с първото дихание, храня я с надежди и спомени, обичам я безкрайно...
Но вечер тя пак умира със сълзите ми, прогонвам я с болката си и тя загива.
...за да се събуди отново на другия ден, изпълваща мислите ми, шептейки, че няма да си отиде никога, че не мога да я погубя, че тя винаги ще бъде с мен...
Разтяга устните ми в усмивка, пълни очите ми с нежност, събужда силите...
И после пак умира, отнасяйки частица от мен всеки път...
Ти уби душата ми, стопи малкото, което бях съхранила след предишните разочарования...
Вече не знам дали мога да обичам...Не мога...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© антония Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...