7 abr 2004, 13:39

Там, където ме остави

  Poesía
1.9K 1 0

Там, където ме остави...

Мечтите ми умирати постоянно... Въпреки че плача за тях...
Ти уби мечтата ми, когато си отиде.
Тази мечта, която толкова обичах...
Убивам я всеки ден, откакто те няма...
Но на сутринта я съживявам отново с първото дихание, храня я с надежди и спомени, обичам я безкрайно...
Но вечер тя пак умира със сълзите ми, прогонвам я с болката си и тя загива.
...за да се събуди отново на другия ден, изпълваща мислите ми, шептейки, че няма да си отиде никога, че не мога да я погубя, че тя винаги ще бъде с мен...
Разтяга устните ми в усмивка, пълни очите ми с нежност, събужда силите...
И после пак умира, отнасяйки частица от мен всеки път...
Ти уби душата ми, стопи малкото, което бях съхранила след предишните разочарования...
Вече не знам дали мога да обичам...Не мога...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© антония Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...