Там, където ме остави...
Мечтите ми умирати постоянно... Въпреки че плача за тях...
Ти уби мечтата ми, когато си отиде.
Тази мечта, която толкова обичах...
Убивам я всеки ден, откакто те няма...
Но на сутринта я съживявам отново с първото дихание, храня я с надежди и спомени, обичам я безкрайно...
Но вечер тя пак умира със сълзите ми, прогонвам я с болката си и тя загива.
...за да се събуди отново на другия ден, изпълваща мислите ми, шептейки, че няма да си отиде никога, че не мога да я погубя, че тя винаги ще бъде с мен...
Разтяга устните ми в усмивка, пълни очите ми с нежност, събужда силите...
И после пак умира, отнасяйки частица от мен всеки път...
Ти уби душата ми, стопи малкото, което бях съхранила след предишните разочарования...
Вече не знам дали мога да обичам...Не мога...