Там, където ме остави
Там, където ме остави...
Мечтите ми умирати постоянно... Въпреки че плача за тях...
Ти уби мечтата ми, когато си отиде.
Тази мечта, която толкова обичах...
Убивам я всеки ден, откакто те няма...
Но на сутринта я съживявам отново с първото дихание, храня я с надежди и спомени, обичам я безкрайно...
Но вечер тя пак умира със сълзите ми, прогонвам я с болката си и тя загива.
...за да се събуди отново на другия ден, изпълваща мислите ми, шептейки, че няма да си отиде никога, че не мога да я погубя, че тя винаги ще бъде с мен...
Разтяга устните ми в усмивка, пълни очите ми с нежност, събужда силите...
И после пак умира, отнасяйки частица от мен всеки път...
Ти уби душата ми, стопи малкото, което бях съхранила след предишните разочарования...
Вече не знам дали мога да обичам...Не мога...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© антония Все права защищены
