hristam (Христина Мачикян)
532 928
13 jun 2013, 18:02

Там, където посадих цветя 

  Poesía » De amor
688 0 12

Оплетени в кълбо от полуистини,
не можем да намерим вече края
и за това сме тук. Несмело се разлистваме,
а всъщност ни е страх да се познаем.

Ти се боиш, че в старата си кожа,
в която толкова удобно си навлечен,
да бъдеш вече същия не можеш.
Но и да бъдеш друг не можеш вече.

Боя се да не се открия в тебе
безкрайно уморена от обичане
и заменима. Чак до непотребност.
И че ще ми е вече безразлично.

И неми от бездънна самота,
отчаяно се молим за възкръсване.
А там, където посадих цветя,
навярно утре ще поникнат кръстове...

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??