hristam (Христина Мачикян)
532 928
Jun 13, 2013, 6:02 PM

Там, където посадих цветя 

  Poetry » Love
696 0 12

Оплетени в кълбо от полуистини,
не можем да намерим вече края
и за това сме тук. Несмело се разлистваме,
а всъщност ни е страх да се познаем.

Ти се боиш, че в старата си кожа,
в която толкова удобно си навлечен,
да бъдеш вече същия не можеш.
Но и да бъдеш друг не можеш вече.

Боя се да не се открия в тебе
безкрайно уморена от обичане
и заменима. Чак до непотребност.
И че ще ми е вече безразлично.

И неми от бездънна самота,
отчаяно се молим за възкръсване.
А там, където посадих цветя,
навярно утре ще поникнат кръстове...

© Христина Мачикян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??