hristam (Христина Мачикян)
531 928
13.06.2013 г., 18:02 ч.

Там, където посадих цветя 

  Поезия » Любовна
753 0 12

Оплетени в кълбо от полуистини,
не можем да намерим вече края
и за това сме тук. Несмело се разлистваме,
а всъщност ни е страх да се познаем.

Ти се боиш, че в старата си кожа,
в която толкова удобно си навлечен,
да бъдеш вече същия не можеш.
Но и да бъдеш друг не можеш вече.

Боя се да не се открия в тебе
безкрайно уморена от обичане
и заменима. Чак до непотребност.
И че ще ми е вече безразлично.

И неми от бездънна самота,
отчаяно се молим за възкръсване.
А там, където посадих цветя,
навярно утре ще поникнат кръстове...

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??