5 dic 2010, 12:17

Там навън разцъфтели божурите

866 0 7

Всяка нощ е изпълнена с мистика,
всяка мистика, с обич и свян,
а животът с реалната истина
носи тъй непосилен товар.

И не жали той нито старицата
с разтреперени сухи ръце,
нито просяка, нито вдовицата,
ни жената с невръстно дете.

Там навън разцъфтели божурите,
птича песен простора гласи...
а душите – отчаяно лудите
пак се хранят със светли мечти?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав!
  • Чудесно, наистина чудесен изказ!
  • Светлите мечти са една нова реалност.
    И нека ги има в сърцата ни!
    Привет, Роси!
  • "а животът с реалната истина
    носи тъй непосилен товар.

    И не жали той нито старицата
    с разтреперени сухи ръце,
    нито просяка, нито вдовицата,
    ни жената с невръстно дете."

    Уви, свидетели сме на страшни жестокости - от хора към хора, дори и от лекари към новородени... Поздравявам те за силата на тези стихове! Защо човешкото вече не виждам у човека, защо?

  • Благодаря ви за прочита и коментарите!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...