5.12.2010 г., 12:17

Там навън разцъфтели божурите

865 0 7

Всяка нощ е изпълнена с мистика,
всяка мистика, с обич и свян,
а животът с реалната истина
носи тъй непосилен товар.

И не жали той нито старицата
с разтреперени сухи ръце,
нито просяка, нито вдовицата,
ни жената с невръстно дете.

Там навън разцъфтели божурите,
птича песен простора гласи...
а душите – отчаяно лудите
пак се хранят със светли мечти?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав!
  • Чудесно, наистина чудесен изказ!
  • Светлите мечти са една нова реалност.
    И нека ги има в сърцата ни!
    Привет, Роси!
  • "а животът с реалната истина
    носи тъй непосилен товар.

    И не жали той нито старицата
    с разтреперени сухи ръце,
    нито просяка, нито вдовицата,
    ни жената с невръстно дете."

    Уви, свидетели сме на страшни жестокости - от хора към хора, дори и от лекари към новородени... Поздравявам те за силата на тези стихове! Защо човешкото вече не виждам у човека, защо?

  • Благодаря ви за прочита и коментарите!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...