Всяка нощ е изпълнена с мистика,
всяка мистика, с обич и свян,
а животът с реалната истина
носи тъй непосилен товар.
И не жали той нито старицата
с разтреперени сухи ръце,
нито просяка, нито вдовицата,
ни жената с невръстно дете.
Там навън разцъфтели божурите,
птича песен простора гласи...
а душите – отчаяно лудите
пак се хранят със светли мечти?
© Росица Петрова Всички права запазени