5 дек. 2010 г., 12:17

Там навън разцъфтели божурите

Поэзия » Философская

869 0 7

Всяка нощ е изпълнена с мистика,
всяка мистика, с обич и свян,
а животът с реалната истина
носи тъй непосилен товар.

И не жали той нито старицата
с разтреперени сухи ръце,
нито просяка, нито вдовицата,
ни жената с невръстно дете.

Там навън разцъфтели божурите,
птича песен простора гласи...
а душите – отчаяно лудите
пак се хранят със светли мечти?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Laska (Ласка Александрова)

Поздрав!

2010-12-05T18:47:21+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Чудесно, наистина чудесен изказ!

2010-12-05T17:25:06+02:00
voda (Елица Ангелова)

Светлите мечти са една нова реалност.
И нека ги има в сърцата ни!
Привет, Роси!

2010-12-05T16:20:28+02:00
Eia (Росица Танчева)

"а животът с реалната истина
носи тъй непосилен товар.

И не жали той нито старицата
с разтреперени сухи ръце,
нито просяка, нито вдовицата,
ни жената с невръстно дете."

Уви, свидетели сме на страшни жестокости - от хора към хора, дори и от лекари към новородени... Поздравявам те за силата на тези стихове! Защо човешкото вече не виждам у човека, защо?

2010-12-05T15:05:37+02:00
LYCKI (Росица Петрова)

Благодаря ви за прочита и коментарите!

2010-12-05T14:53:56+02:00