5 дек. 2010 г., 12:17

Там навън разцъфтели божурите 

  Поэзия » Философская
711 0 7

Всяка нощ е изпълнена с мистика,
всяка мистика, с обич и свян,
а животът с реалната истина
носи тъй непосилен товар.

И не жали той нито старицата
с разтреперени сухи ръце,
нито просяка, нито вдовицата,
ни жената с невръстно дете.

Там навън разцъфтели божурите,
птича песен простора гласи...
а душите – отчаяно лудите
пак се хранят със светли мечти?

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрав!
  • Чудесно, наистина чудесен изказ!
  • Светлите мечти са една нова реалност.
    И нека ги има в сърцата ни!
    Привет, Роси!
  • "а животът с реалната истина
    носи тъй непосилен товар.

    И не жали той нито старицата
    с разтреперени сухи ръце,
    нито просяка, нито вдовицата,
    ни жената с невръстно дете."

    Уви, свидетели сме на страшни жестокости - от хора към хора, дори и от лекари към новородени... Поздравявам те за силата на тези стихове! Защо човешкото вече не виждам у човека, защо?

  • Благодаря ви за прочита и коментарите!
  • Прекрасен стих...там където расте божур, зли духове няма...мистично...пресечната точка между битието и мистиката...!!!
    "Там навън разцъфтели божурите,
    птича песен простора гласи...
    а душите – отчаяно лудите
    пак се хранят със светли мечти?"
    http://www.youtube.com/watch?v=ejJEmn2CPOY
  • харесах много
Предложения
: ??:??