petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
11 oct 2006, 0:12

Там,някъде във времето 

  Poesía
701 0 9

Там, някъде във времето, усещах
отново тайнството на захождащия ден -
в малките къщурки край реката,
и старите върби, надвесени над мен,


в сънливото,изпълнено с труд сияние
на догарящ залез, поел срещу изминалия ден.
И нещо много скъпо, забравено отдавна...
това е палещият спомен за тебe и за мен.


За клони в горите, от любов разлистени,
за дъжда в прозорците, отронил есента,
за птиците, изпели песни, със любов пречистени,
за морето теменужено, засияло с обичта...

 
Заслушани в гласът на тишина неонова,
с поглед към бездънното,черно небе,
търсещи ярките звезди в нашите спомени,
отричащи болката, желаеща да погребе


единствено красотата, огряла сърцата ни -
живият спомен, неповторим до сега...
за дъжда, отронил есента във прозореца,
за върби и къщурки покрай нашата река.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??