Там, някъде във времето, усещах
отново тайнството на захождащия ден -
в малките къщурки край реката,
и старите върби, надвесени над мен,
в сънливото,изпълнено с труд сияние
на догарящ залез, поел срещу изминалия ден.
И нещо много скъпо, забравено отдавна...
това е палещият спомен за тебe и за мен.
За клони в горите, от любов разлистени,
за дъжда в прозорците, отронил есента,
за птиците, изпели песни, със любов пречистени,
за морето теменужено, засияло с обичта... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up