22 ene 2014, 23:30

Там (отново)

  Poesía
674 0 1

Там, където стоях

Там, където нявга бях...

без лице, без чувства...

сега лежи светлина!

 

През тръни и мрежи (тя) минава

За да огрее часовника стар

със ръце... без форма

тя открива нов, бял олтар!

И се докосва...

И ме докосна -         лъч светлина

 

Там, където стоях,

където бях... самотна

                                      В Мъчна тъга...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кейтлин А. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На мястото на тъгата идва светлина...

    Хареса ми, Reddas! Стихото е някак светло...

    Поздрав!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...