Jan 22, 2014, 11:30 PM

Там (отново)

  Poetry
669 0 1

Там, където стоях

Там, където нявга бях...

без лице, без чувства...

сега лежи светлина!

 

През тръни и мрежи (тя) минава

За да огрее часовника стар

със ръце... без форма

тя открива нов, бял олтар!

И се докосва...

И ме докосна -         лъч светлина

 

Там, където стоях,

където бях... самотна

                                      В Мъчна тъга...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кейтлин А. All rights reserved.

Comments

Comments

  • На мястото на тъгата идва светлина...

    Хареса ми, Reddas! Стихото е някак светло...

    Поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...