Там, където стоях
Там, където нявга бях...
без лице, без чувства...
сега лежи светлина!
През тръни и мрежи (тя) минава
За да огрее часовника стар
със ръце... без форма
тя открива нов, бял олтар!
И се докосва...
И ме докосна - лъч светлина
Там, където стоях,
където бях... самотна
В Мъчна тъга...
© Кейтлин А. Все права защищены
Хареса ми, Reddas! Стихото е някак светло...
Поздрав!