22 jun 2006, 7:19

Там в оня храм

  Poesía
782 0 7

          Там в оня храм


Как искам в миг очите да отворя,
да срещна твоите изпиващи очи.
За дълго после аз да ги затворя,
в мига , когато с мене там си ти.

Там, в оня храм на страст, без свян,
от който всички сме дошли до тук.
Греховен храм, събуждащ блян,
извиращ от гърдите ми във звук.

Копнежа ти за женското ми тяло
събужда в мен дълбоко оня стон.
С ръцете си обвиваш ме изцяло,
полагаш ме високо в царствен трон. 

Със страстни ласки, като морска пяна
обсипваш и заливаш ме, забулена в тъма.
И в този миг на сладост животворна,
в едно се сливаме в любовната дъга.

А после, след това, съвсем накрая,
когато тихо сгуша се до мъжката ти гръд,
заспиващи един до друг, на сън, в омая,
завинаги сме свързани, чак до отвъд.

     08.05. 2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...