Jun 22, 2006, 7:19 AM

Там в оня храм

  Poetry
780 0 7

          Там в оня храм


Как искам в миг очите да отворя,
да срещна твоите изпиващи очи.
За дълго после аз да ги затворя,
в мига , когато с мене там си ти.

Там, в оня храм на страст, без свян,
от който всички сме дошли до тук.
Греховен храм, събуждащ блян,
извиращ от гърдите ми във звук.

Копнежа ти за женското ми тяло
събужда в мен дълбоко оня стон.
С ръцете си обвиваш ме изцяло,
полагаш ме високо в царствен трон. 

Със страстни ласки, като морска пяна
обсипваш и заливаш ме, забулена в тъма.
И в този миг на сладост животворна,
в едно се сливаме в любовната дъга.

А после, след това, съвсем накрая,
когато тихо сгуша се до мъжката ти гръд,
заспиващи един до друг, на сън, в омая,
завинаги сме свързани, чак до отвъд.

     08.05. 2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...