Там в оня храм
Там в оня храм
Как искам в миг очите да отворя,
да срещна твоите изпиващи очи.
За дълго после аз да ги затворя,
в мига , когато с мене там си ти.
Там, в оня храм на страст, без свян,
от който всички сме дошли до тук.
Греховен храм, събуждащ блян,
извиращ от гърдите ми във звук.
Копнежа ти за женското ми тяло
събужда в мен дълбоко оня стон.
С ръцете си обвиваш ме изцяло,
полагаш ме високо в царствен трон.
Със страстни ласки, като морска пяна
обсипваш и заливаш ме, забулена в тъма.
И в този миг на сладост животворна,
в едно се сливаме в любовната дъга.
А после, след това, съвсем накрая,
когато тихо сгуша се до мъжката ти гръд,
заспиващи един до друг, на сън, в омая,
завинаги сме свързани, чак до отвъд.
08.05. 2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
