ТАМ, В СЯНКАТА НА СЪННИТЕ ДЪРВЕТА

5 may 2007, 14:47

Poesía

961 0 2

ТАМ, В СЯНКАТА НА СЪННИТЕ ДЪРВЕТА,

загърнат във блуждаещи мъгли

на черен камък, гол, седи поета

и плаче...

А в душата му вали

сияен дъжд

и ромонът пречиства

натрупаната тиня от света,

обидата от людските безчинства,

безсилната печал пред глупостта...

И тежкото чело е заблестяло

от капчици божествена роса...

А в устната, прехапана до бяло,

избликнала е алена сълза:

кипят скалите, в черепа ги блъска

прибоят със гигантски боздуган -

и целия Всемир във кръв опръскал,

в морето грохва древен великан...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.