Забравил (Забраван Забраванов) Забравил (Забраван Забраванов)
46
May 5, 2007, 2:47 PM

ТАМ, В СЯНКАТА НА СЪННИТЕ ДЪРВЕТА

  Poetry
1.3K 0 2
 

ТАМ, В СЯНКАТА НА СЪННИТЕ ДЪРВЕТА,

загърнат във блуждаещи  мъгли          

на черен камък,  гол, седи поета

и  плаче...

А в душата му вали


сияен дъжд

и ромонът пречиства

натрупаната тиня от света,

обидата от людските безчинства,

безсилната печал пред глупостта...


И тежкото чело е заблестяло

от капчици божествена роса...

А в устната, прехапана до бяло,

избликнала   е  алена сълза:



кипят скалите, в черепа  ги блъска

прибоят със  гигантски боздуган -

и целия Всемир във кръв опръскал,

в морето грохва древен великан...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Забраван Забраванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0