M1234567891 (Миночка Митева) M1234567891 (Миночка Митева)
69 527
23 abr 2021, 14:54

Танц

  Poesía » Otra
1.3K 5 23

Нощта прекършва тънко тяло,

в един безумен лунен танц,

покрит на тъмното с воала,

градът заспива в звезден блян.

 

Угасват най подир прозорците

самотните очи на лудостта,

отиват си дори и царедворците,

ласкали дивната й красота.

 

А тя сега танцува диво

отметнала назад коси- крила,

като камшик снага извива

пристъпят ситно босите й ходила.

 

Ще падне уморена призори,

земята плахо ще прегърне.

Ще я целунат слънчеви искри,

но светлината няма да я върне.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0