M1234567891 (Миночка Митева) M1234567891 (Миночка Митева)
69 527
23 abr 2021, 14:54

Танц

  Poesía » Otra
1.3K 5 23

Нощта прекършва тънко тяло,

в един безумен лунен танц,

покрит на тъмното с воала,

градът заспива в звезден блян.

 

Угасват най подир прозорците

самотните очи на лудостта,

отиват си дори и царедворците,

ласкали дивната й красота.

 

А тя сега танцува диво

отметнала назад коси- крила,

като камшик снага извива

пристъпят ситно босите й ходила.

 

Ще падне уморена призори,

земята плахо ще прегърне.

Ще я целунат слънчеви искри,

но светлината няма да я върне.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0