Танц
Нощта прекършва тънко тяло,
в един безумен лунен танц,
покрит на тъмното с воала,
градът заспива в звезден блян.
Угасват най подир прозорците
самотните очи на лудостта,
отиват си дори и царедворците,
ласкали дивната й красота.
А тя сега танцува диво
отметнала назад коси- крила,
като камшик снага извива
пристъпят ситно босите й ходила.
Ще падне уморена призори,
земята плахо ще прегърне.
Ще я целунат слънчеви искри,
но светлината няма да я върне.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
