21 sept 2006, 13:15

танц

  Poesía
974 0 2
Не мога да не кажа за животът,
че играй си с човешките съдби,
принудени по неговата свирка те да тропат,
нестинарски танц дори.

По живи въглени да ходят,
да се правят,че не ги боли,
да стискат зъби и да се гърчат,
но играта,трябва да върви.

С ръце протегнати на горе,
молят се,за хубави неща,
но огънят от долу пари
и кара ги да скачат те.

Изпаднали в транс,забравят,
че са във огнения ад,
вдигнали икона над главата,
ситно,ситно се въртят в кръг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Узунова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нещо не ми хареса. Но коя съм аз, че да критикувам! Продължавай, пък следващото може да е по-добро!
  • Животът е такъв какъвто си го направим.
    Съдбата ни е кръст,който носим.
    Използването на нестинарския танц,като метафора тук не е уместна според мен,защото той има друго предназначение.
    Бих ти преложила да видиш това:
    ...................................
    Ех, засвири ми, свирачо!
    Нека писне и гайдата.
    Удряй силно! Да задумка
    тъпана... И понесе иконите.
    Само днес в огън се гази.
    Мъка сплела в ръцете си
    ще нагазя в жаравата.
    Нека се любят боси нозете ми.
    Дошло е време за вяра -
    че въглен грях опрощава.
    Нагоре ще разперя душата си
    Коси ще разпусна като шамия.
    В молитва устните ще примират -
    до дъно да се пречисти
    цялата.
    Ще извивам снагата си, грешната...
    Удряй тъпана. Странджанско.
    Нека да чуе небето, нека
    да се продъни и
    да се слее с земята ми.
    Огньове нека да пламнат
    от сълзи що съм изплакала...
    Тежко ще стъпвам.От мъка
    нагарча вино в очите ми.
    Орис тежка, жарава нека да пие.
    Ти свири! Аз ще разравям и плача.
    До утре. Тогаз ще е съмнало.
    Ти няма да свириш. Аз ще съм
    чиста и свята.





Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...