vu (Веселина Узунова)
35 55
21 сент. 2006 г., 13:15

танц 

  Поэзия
774 0 2
Не мога да не кажа за животът,
че играй си с човешките съдби,
принудени по неговата свирка те да тропат,
нестинарски танц дори.

По живи въглени да ходят,
да се правят,че не ги боли,
да стискат зъби и да се гърчат,
но играта,трябва да върви.

С ръце протегнати на горе,
молят се,за хубави неща,
но огънят от долу пари
и кара ги да скачат те.

Изпаднали в транс,забравят,
че са във огнения ад,
вдигнали икона над главата,
ситно,ситно се въртят в кръг.

© Веселина Узунова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нещо не ми хареса. Но коя съм аз, че да критикувам! Продължавай, пък следващото може да е по-добро!
  • Животът е такъв какъвто си го направим.
    Съдбата ни е кръст,който носим.
    Използването на нестинарския танц,като метафора тук не е уместна според мен,защото той има друго предназначение.
    Бих ти преложила да видиш това:
    ...................................
    Ех, засвири ми, свирачо!
    Нека писне и гайдата.
    Удряй силно! Да задумка
    тъпана... И понесе иконите.
    Само днес в огън се гази.
    Мъка сплела в ръцете си
    ще нагазя в жаравата.
    Нека се любят боси нозете ми.
    Дошло е време за вяра -
    че въглен грях опрощава.
    Нагоре ще разперя душата си
    Коси ще разпусна като шамия.
    В молитва устните ще примират -
    до дъно да се пречисти
    цялата.
    Ще извивам снагата си, грешната...
    Удряй тъпана. Странджанско.
    Нека да чуе небето, нека
    да се продъни и
    да се слее с земята ми.
    Огньове нека да пламнат
    от сълзи що съм изплакала...
    Тежко ще стъпвам.От мъка
    нагарча вино в очите ми.
    Орис тежка, жарава нека да пие.
    Ти свири! Аз ще разравям и плача.
    До утре. Тогаз ще е съмнало.
    Ти няма да свириш. Аз ще съм
    чиста и свята.





Предложения
: ??:??