21 сент. 2006 г., 13:15

танц

Поэзия

973 0 2

Не мога да не кажа за животът,
че играй си с човешките съдби,
принудени по неговата свирка те да тропат,
нестинарски танц дори.

По живи въглени да ходят,
да се правят,че не ги боли,
да стискат зъби и да се гърчат,
но играта,трябва да върви.

С ръце протегнати на горе,
молят се,за хубави неща,
но огънят от долу пари
и кара ги да скачат те.

Изпаднали в транс,забравят,
че са във огнения ад,
вдигнали икона над главата,
ситно,ситно се въртят в кръг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Galina_B (Галина Белинска)

Нещо не ми хареса. Но коя съм аз, че да критикувам! Продължавай, пък следващото може да е по-добро!

2006-09-21T19:16:50+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Животът е такъв какъвто си го направим.
Съдбата ни е кръст,който носим.
Използването на нестинарския танц,като метафора тук не е уместна според мен,защото той има друго предназначение.
Бих ти преложила да видиш това:
...................................
Ех, засвири ми, свирачо!
Нека писне и гайдата.
Удряй силно! Да задумка
тъпана... И понесе иконите.
Само днес в огън се гази.
Мъка сплела в ръцете си
ще нагазя в жаравата.
Нека се любят боси нозете ми.
Дошло е време за вяра -
че въглен грях опрощава.
Нагоре ще разперя душата си
Коси ще разпусна като шамия.
В молитва устните ще примират -
до дъно да се пречисти
цялата.
Ще извивам снагата си, грешната...
Удряй тъпана. Странджанско.
Нека да чуе небето, нека
да се продъни и
да се слее с земята ми.
Огньове нека да пламнат
от сълзи що съм изплакала...
Тежко ще стъпвам.От мъка
нагарча вино в очите ми.
Орис тежка, жарава нека да пие.
Ти свири! Аз ще разравям и плача.
До утре. Тогаз ще е съмнало.
Ти няма да свириш. Аз ще съм
чиста и свята.

2006-09-21T16:51:28+03:00