21.09.2006 г., 13:15

танц

970 0 2
Не мога да не кажа за животът,
че играй си с човешките съдби,
принудени по неговата свирка те да тропат,
нестинарски танц дори.

По живи въглени да ходят,
да се правят,че не ги боли,
да стискат зъби и да се гърчат,
но играта,трябва да върви.

С ръце протегнати на горе,
молят се,за хубави неща,
но огънят от долу пари
и кара ги да скачат те.

Изпаднали в транс,забравят,
че са във огнения ад,
вдигнали икона над главата,
ситно,ситно се въртят в кръг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Узунова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нещо не ми хареса. Но коя съм аз, че да критикувам! Продължавай, пък следващото може да е по-добро!
  • Животът е такъв какъвто си го направим.
    Съдбата ни е кръст,който носим.
    Използването на нестинарския танц,като метафора тук не е уместна според мен,защото той има друго предназначение.
    Бих ти преложила да видиш това:
    ...................................
    Ех, засвири ми, свирачо!
    Нека писне и гайдата.
    Удряй силно! Да задумка
    тъпана... И понесе иконите.
    Само днес в огън се гази.
    Мъка сплела в ръцете си
    ще нагазя в жаравата.
    Нека се любят боси нозете ми.
    Дошло е време за вяра -
    че въглен грях опрощава.
    Нагоре ще разперя душата си
    Коси ще разпусна като шамия.
    В молитва устните ще примират -
    до дъно да се пречисти
    цялата.
    Ще извивам снагата си, грешната...
    Удряй тъпана. Странджанско.
    Нека да чуе небето, нека
    да се продъни и
    да се слее с земята ми.
    Огньове нека да пламнат
    от сълзи що съм изплакала...
    Тежко ще стъпвам.От мъка
    нагарча вино в очите ми.
    Орис тежка, жарава нека да пие.
    Ти свири! Аз ще разравям и плача.
    До утре. Тогаз ще е съмнало.
    Ти няма да свириш. Аз ще съм
    чиста и свята.





Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...