31 jul 2018, 1:05

Танц по циферблата

  Poesía » Otra
401 2 7

  На времето сиво часовникът спира.
От семе покълва поредният крал.
Окъпан в имоти, краде и прибира
живот от живота, без никаква жал.

Отгоре се сипе, издига, напада.
Разгаря народа и бяга назад.
Когато усети, че няма поща̀да,
отново ни лъже човекът злорад.

Очите са огън и страстна стихия.
Мастилото пее – неловък фалцет.
Дали е платена и тази магия,
от някой висок и всесилен естет?

Звездите сънуват щастливи покоя.
Денят те очаква, народе, с кураж!
Сърцата будуват. Бъдете герои!
  Дори и това да е тъжен мираж…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...