На времето сиво часовникът спира.
От семе покълва поредният крал.
Окъпан в имоти, краде и прибира
живот от живота, без никаква жал.
Отгоре се сипе, издига, напада.
Разгаря народа и бяга назад.
Когато усети, че няма поща̀да,
отново ни лъже човекът злорад.
Очите са огън и страстна стихия.
Мастилото пее – неловък фалцет.
Дали е платена и тази магия,
от някой висок и всесилен естет?
Звездите сънуват щастливи покоя.
Денят те очаква, народе, с кураж!
Сърцата будуват. Бъдете герои!
Дори и това да е тъжен мираж…
© Димитър Драганов All rights reserved.