31.07.2018 г., 1:05 ч.

Танц по циферблата 

  Поезия » Друга
242 2 7

  На времето сиво часовникът спира.
От семе покълва поредният крал.
Окъпан в имоти, краде и прибира
живот от живота, без никаква жал.

Отгоре се сипе, издига, напада.
Разгаря народа и бяга назад.
Когато усети, че няма поща̀да,
отново ни лъже човекът злорад.

Очите са огън и страстна стихия.
Мастилото пее – неловък фалцет.
Дали е платена и тази магия,
от някой висок и всесилен естет?

Звездите сънуват щастливи покоя.
Денят те очаква, народе, с кураж!
Сърцата будуват. Бъдете герои!
  Дори и това да е тъжен мираж…

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??