6 jul 2015, 10:40

Танцувам с ветровете

830 0 2

                                                              Танцувам с ветровете

 

 

Аз танцувам с ветровете

и вечер сънувам луната.

Изгубвам се в моята любов.

Може би е късно за мое лято?

Но казах всички нежности в думи,

в стихове те нарисувах

и пак танцувам с ветровете.

 

 

Криле не са ми нужни,

няма до кого да прелетя.

Не съм сама, нито пък бездомна,

само се изгубих в другите вселени.

Валеше  дъжд от сълзи

и станах капчица дъждовна.

А времето лети, лети, лети,

аз бягам след него с мечтите

и достигнах брега на морето.

 

 

От танца ветровит спряха в очите

пламъчета, искрици и горят.

Тук съм аз  пак с ветровете,

а тебе те няма за този танц,

отвяха те някъде житейските бури.

Аз съм с моите  звездопади

по-добра, по-влюбена и по-дъждовна

и чакам във вселена непозната

моя самотен танц с ветровете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Ясен.Вярно е ,че поетите често с мислите си танцуват с ветровете своя танц.
  • Здравей Йонке! От всички танцьори на земята - вятърът е най-чудесният! С него танцуват облаци, птици, листа, и понякога поети! Поздрав за стиха!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...